В памет на верния ми приятел

 

Тук ще си позволя да събера няколко снимки, които за мен имат по-скоро сантиментална, отколкото фотографска или художествена стойност.

Мурджо беше неизменна част от повечето походи, на които съм ходил и съм убеден, че се наслаждаваше на природата и красивите гледки не по-малко от мен.

Винаги беше готов за нови приключения или за игра в парка. А кучешкото училище беше място за забавление и социален контакт както за него така и за мен.

Трудно някой може да обясни на какво се дължи тази вярност и любов, която кучето изпитва към стопанина си, но може би точно това ни кара да се привързваме толкова силно към тях.

В продължение на почти 8 години Мурджо беше неизменна част от семейството ми и определено загубихме най-верния ни приятел.

3 коментара to “В памет на верния ми приятел”

  1. Стратина Стратиева казва:

    Това куче беше по-умно и благодарно от повечето хора, които познавам. Много жалко за Мурджо, много ще ни липсва душицата.

  2. dolly казва:

    Бил е истински красавец :) Жалко за кучето, но пък винаги може да си спомняте за него с усмивка.
    „МОСТ НА ДЪГАТА
    На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
    На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно – всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
    На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
    То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
    То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
    Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно…“

  3. Ганчев казва:

    Преживели сме такава ситуация. Бил е голям симпатяга вашия Мурджо. Хубави снимки сте му направили; последната е шедьовър!

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.