Банско в 10 дни

Тази година световната купа по ски дойде в целия си блясък. В продължение на два поредни уикенда в България бяха най-добрите скиори.

Първи бяха мъжете. За съжаление времето осуети плановете ми за добри снимки, лоша видимост и обилен снеговалеж бяха факторите, с които се съобразяваха всички.

И кой друг, ако не Боде Милър да направи истинско шоу.

Предпоследната врата се оказа непреодолимо препятствие пред американеца и последва падане по лице.

Това, че опита на вкус българския сняг, не го спря да финишира с гръб под аплодисментите на цялата публика.

В неделния ден, програмата предлагаше два манша слалом.  

Това беше особено интересната част – трудно трасе и много падания.

В следващите дни се отдадох изцяло на карането, но имах ясен план какво искам да снимам. Реших, че ще жертвам един ден каране и в някой от следващите слънчеви дни ще се кача над хижа Безбог.

Взех лифта от х. Гоце Делчев и се качих на х. Безбог. Бях със ските и помолих хижаря да си оставя багажа при него. Благодарение на снегоходките, които ми дадоха имах възможността да се движа без проблем по дълбокия сняг. По груба преценка сметнах, че за 20 минути ще преодолея „Душевадката” и пред мен ще се открие прекрасна гледка. На практика обаче се оказа, че това „кратко” разстояние ми отне час и половина трамбоване със среден пулс 150.

За мен Джангала е най-красивият, но също така и най-труден за покоряване връх. Всеки един от трите пъти, които съм го качвал, се заричам, че няма да направя тази грешка отново.

Имам лятна панорама на Сиврията и Джангала надвиснали над поповото езеро, но не ги бях виждал под 3 метра сняг и лед.

На връщане нямаше как да пропусна и Безбог.

И нека да има и една снимка за профила във Фейсбук.

Следващия уикенд беше времето, в което дамите показаха, че могат да спуснат писта Томба по-бързо от мъжете.

Програмата предвиждаше еднo спускане и супер гигантски слалом, но за съжаление отново времето не позволи да се проведат по план.

Поради вятър със скорост от 130 км/ч спускането беше отменено. В неделния ден, след няколко отлагания, стартът все пак се състоя.

В скоростните дисциплини падането определено е болезнено.

След като така и така се бях качил с цялата раница на пистата нямаше как да пропусна и гледката от Тодорка. Първото нещо, което обективът ми хвана, бяха разбира се Стражите.

От това място съм снимал и преди, но сега се възползвах от дългия обектив и резултата определено ми хареса.

1 коментар to “Банско в 10 дни”

  1. СИМЕОН СИМЕОНОВ казва:

    Поздравления.Това може да направи само един голям фотограф.Очаквам нови още по-интересни фотоси.

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.