Пирин от птичи поглед

Пирин е планината, от чиито гледки винаги искрено съм се впечатлявал и затова повече от две години чаках подходящ момент за една въздушна разходка над нея.

Бях правил такъв полет над Рила и тогава се зарекох, че един ден ще се върна за Пирин.

В 8:30 ч. пристигам на летище граф Игнатиево до Пловдив. Има малки колебания в метеорологичните условия . Вятърът е силен и на пориви, което ще се окаже съществен фактор при кацането…

И така, качваме се на двуместния самолет и ни предстоят около 45 минути докато стигнем до Добринище. Решавам да започнем от там нашата обиколка и да летим от връх Безбог към Вихрен.

Първото нещо, което виждаме пред нас са Кременските езера и издигащият се над тях на 2590м вр. Сиврия. От него могат да се видят както Кременските езера, така и Поповото езеро.

След Сиврията пред нас се открива и изглед към Джангала. За мен това е най-красивият и труден за изкачване връх. И трите пъти, в които съм го катерил е било по стръмната пътеката тръгваща право нагоре от Поповото езеро и всеки път се заричам, че го правя за последно.

Ето го и самото Попово езеро.

От високо може да се обхванат с една снимка Джангалът, Валявишките езера, както и Тевно езеро в далечината.

Вижда се даже и заслонът на Тевно.

Митревото езеро е сгушено под вр. Каменица.

След остър завой продължаваме към вр. Полежан и Стражите, а на заден план в далечината се извисяват Вихрен 2914м и Кутело 2908м.

Последните години правих няколко опита да мина за втори път Стражите, но за съжаление всеки един от тях беше неуспешен поради лошо време.

Следващата поредица езера под нас са Василашките.

Тодорка, малка Тодорка и езерата Тодорини очи.

Накрая, като за десерт – Мраморният дял.

Няма любител на планините, който да не може да разпознае характерната трапецовидна форма на Вихрен. Няма и как да не направим поне две кръгчета, за да го видим от всички страни.

Прелитайки над Кончето се убеждавам в необходимостта от въже за преминаване на това толкова тясно и стръмно от двете страни място.

Досега никога не бях виждал Кутело и Вихрен от западната им страна – гледката е впечатляваща.

Пътеката, идваща от Казаните се разклонява и тук се взима решение дали да се изкачи първият или вторият по височина връх в Пирин.

На връщане няма как да не снимам и нивите между Пловдив и Пазарджик.

За времето, което прекарахме във въздуха – около два часа, лекият ветрец се е усилил до 80 км/ч и прави кацането доста екстремно. Само за статистиката ще отбележа, че самолетът тежи едва 280 килограма.

Точно в момента, в който двете предни колела докосват земята, силен страничен порив подхваща  петнадесет метровите крила на самолета. Не повече от 20 сантиметра остават на крилото от моята страна  да се забие в земята и единствено адекватната реакция на пилота предотвратява удара.

Тази случка определено не може да ме откаже от плана ми да  се върна тук и зимата, за да видя как изглежда снежният Пирин от птичи поглед.

 

3 коментара to “Пирин от птичи поглед”

  1. СИМЕОН СИМЕОНОВ казва:

    Дори екстремното кацане на самолета не е в състояние да помрачи вълнуващото преживяване и професионално направените фотографии.Поздравления!

  2. Nikola казва:

    SUPER SNIMKI

  3. Красимир Станков Арабов казва:

    Всичко е много хубаво и предполагам много вълнуващо.Аз наоравих снимки на Пирин от около 5-6 хиляди метра от самолет.Искам да попитам как може и аз да направя такъв полет…има ли някъде записване и изобщо има ли нещо подобно

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.