2851 метра… тук ли ще спим?

Всичко започна съвсем невинно с предложението – „Хайде да снимаме един залез и един изгрев на Полежан“.

Март месец не е времето, в което бих искал да пренощувам в палатка на подобна височина, но изкушението да видя любимия Пирин по изгрев беше прекалено голямо.

И така, организацията е направена – четирима сме в колата на път за хижа Гоце Делчев. Почти обяд е, когато паркирахме на хижата и започнахме да приготвяме раниците за 24 часа в планината… всичко тежи – вода, храна, котки, снегохотки, дрехи, спални чували, стативи, фото техника – общо над 25килограма.

Бисер беше героят тук, с раница от над 35 килограма, носейки палатката, която ни приюти, но дори и тази огромна тежест не го пречупи и през цялото време водеше малката ни група по стръмния склон.

Малко след като минахме първата душевадка, облаците започнаха да се спускат и разбрахме, че залез няма да има. Още по-нагоре катерихме в мъгла, която ту се спускаше, ту се вдигаше за малко, колкото да ни даде шанс да се ориентираме по пътеката.

Качването до върха ни отне около 3 часа и 30 минути и веднага се заехме с опъването на палатката и заравняването на платформата за нея. Самата палатка беше широка 210см, а ние бяхме четирима… ето как изглежда това в действителност.

20:00 часа е… време е за лягане, няма какво да се прави, но поне не беше студено. Времето минава ужасно бавно, на няколко пъти усещахме силни пориви на вятъра, но като цяло нощта беше спокойна. Някъде към 00:30 някой каза – „Чисто е, време е за звезди“.

Толкова звездно небе може да се види само на подобна височина, нямаше и помен от облаците и мъглата.

 

Само планината, звездите и чистият въздух. Снимахме над час във всевъзможно посоки, трябваше да внимаваме единствено за козирката натрупала се на върха.

 

За времето,прекарано в снимки навън събрахме доста студ и след като се прибрахме така и не успях да се стопля отново. Към 04:00 в палатката беше 3C  . Не успях да спя нито минута тази нощ.

Изгревът беше повече от постен, нито едно облаче, което слънцето да обагри. Затова снимах по посока на изгрева.

Първенците – Вихрен и Кутело бяха огрени първи от слънчевите лъчи.

Остана време за няколко портрета и след това събрахме палатката и раниците.

Бисер наложи темпото и за 90 минути бяхме на лифта и обратно при колата.

Въпреки липсата подходящо време за снимане, преживяването си заслужаваше…

 

4 коментара to “2851 метра… тук ли ще спим?”

  1. Владо казва:

    Вие сте луди, бе! :lol:

    Шапки долу за амбицията и куражави – и снимките (особено звездните и изгревните) са страхотни! И целия фотопис – браво!

  2. Симеон Симеонов казва:

    Жестоко. Не се нуждае от коментар. Това могат да направят само хора, които имат ясни цели, супер желание и силна воля. Поздравления.

  3. Пламен Драганов Иванов казва:

    Бил съм там над 10 пъти , но през лятото . Качвал съм се и в дъжд и във вятър.
    Най трудно е при вятър , но при сняг ….. хора направо ви завиждам .

  4. Mima казва:

    Bravo , super ste ! Blagodaria za prekrasnite snimki :-)

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.