КОНЧЕТО, ОТ ЗАЛЕЗ ДО ИЗГРЕВ

Много разкази съм чувал за Кончето и бездънните пропасти от двете му страни  и ето, че дойде време да го видя с очите си.

След кратко проучване реших, че най-добрият маршрут за изкачване ще бъде от хижа Бъндерица през премката, след това по ръба на кончето до заслона, където исках да прекарам нощта. В повечето източници този маршрут като време го дават за около 3.5 часа… оказа се, че лъжат. Дали ходенето беше много, или раницата ми бе много тежка, но ми отне цели 5,5 часа и смея да кажа, че не съм спирал за дълги почивки или снимане. Тръгнах към 13.00ч от хижата и някъде към 16.00 бях на премката, където времето започна да се разваля.

 

 

Силен вятър  поемаше облаците отвъд ръба и ги запращаше нагоре към Вихрен и Кутело.  След като разбрах, че няма да има панорамна гледка от високо, реших да мина по подсичащата пътека, която да ми спести изкачването на Кутело и да ме отведе точно в началото на Кончето. Колкото повече се изкачвах, толкова по-гъста ставаше мъглата.

След още малко повече от час достигнах заветната цел. Западният вятър носеше облаците нагоре, но сякаш те биваха отрязани точно на върха и не можеха да прехвърлят острия ръб.

Не случайно това място е кръстено така, ако го нямаше въжето, на тесните места, където ръбът е не повече от 50см, със сигурност щеше да ми се наложи да го възседна като кон.

Ходейки внимателно в един момент чух зад мен нещо да пада в бездната, нещо метално, което точно в този момент не разбрах какво е, но то щеше да се окаже важна част от оборудването ми…

След двайсетина минути по въжето, мъглата започна да се разкъсва и за първи път видях заслона – моята крайна точка за деня.

Още с пристигането ми там разбрах, че ще има и други хора, които искат да пренощуват там, но това за момента остана за заден план, наближаваше златният час и бързах да се приготвя за снимане.

Извадих фотоапарата, филтрите и статива и точно в този момент разбрах какво точно е паднало в най-стръмната част на Кончето – заключващият механизъм на статива, без който нямаше как да закрепя неподвижно апарата,  докато снимам.

Трябваше бързо да импровизирам с подръчни материали, защото изпусках хубавата светлина.

Слънцето падна и дойде време за настаняване в не много големия заслон. Казват, че при лошо време приютявал 15 души, но според мен за нормално спане повече от 6 човека не могат да се съберат в него. С напредването на нощта не тясното пространство ме притесняваше, а един постоянен обитател на заслона. Една мишка искаше да провери какво точно нося в раницата си и дали то става за ядене… и така цяла нощ. Още в началото ми стана ясно, че няма да се спи, затова излязох да снимам звездното небе. За тази снимка оставих апарата да снима повече от час.

Нощта беше много тъмна поради липса на луна, но пък небето беше обсипано със звезди, а светлините от близките градове си пробиваха път през облаците.

За изгрева бях решил да тръгна по тъмно на челник и да го посрещна на Кончето. За мое разочарование на хоризонта имаше плътни облаци и много малка пролука ,през която за не повече от 5 минути слънцето проби и обагри ръба с мека светлина.

Възползвах се от широкоъгълния обектив за няколко селфита.

И след този кратък миг мъглата отново обгърна планината.

3 часа по-късно бях отново на хижа Бъндерица.

 

 

11 коментара to “КОНЧЕТО, ОТ ЗАЛЕЗ ДО ИЗГРЕВ”

  1. Атанас Йорданов казва:

    Впечатляващо! Поздравления и продължавай да ни радваш с нови истории и снимки!

  2. Галин Рачев казва:

    Поздравявам те! Гледайки снимките ти, ми идва да кажа, уоу, такива пейзажи се виждат веднъж в живота. За радост е на няколко часа разстояние… Пожелавам ти следващия път и един размазващ изгрев, за да е пълно…как му викаха в София? – густото :) ))))) Жив и здрав братле! Много ми харесват снимките!

  3. Боряна казва:

    Чудесни снимки и увлекателен разказ!
    Кончето няма равно!

  4. Ива казва:

    Винаги се изпълвам с трепет,когато гледам чужди снимки и чета чужди истории за планината(независимо коя и къде),карат ме да се чувствам жива и да броя минутите които прекарвам в цивилизацията и успешно да дочакам следващото потапяне в природата.Благодаря ти.

  5. Мартин казва:

    Браво Витански.
    Интересно приключение си имал, уви изпълнено с неприятни моменти, но точно те са тези, които се запомнят и правят историите още по-интересни.
    Продължавай напред :)

  6. Емил казва:

    Невероятно местенце.Подсичащата пътека ни създаде повече проблеми/страхове за да съм честен/,особено там където въжето бе прекъснато.
    Страхотни снимки.Успех

  7. Миглена казва:

    Уоу, невероятно! Поздравления за снимките, за пътеписа, за емоциите! И благодаря за това, че ни правите съпричастни!

  8. eleonora dikova казва:

    Природата е съвършена.Да и се насладим до край!

  9. Елена Болтаджиева казва:

    Който е катерил Кончето знае, че това място е магично, не се описва, то се усеща. Ти си му дал дух и енергия. Браво!

  10. Кръстина Димитрова казва:

    Дерзайте млади хора и покорявайте райските и трудно достъпни места в България, защото в един момент ще си кажете “ Кончето остана една моя неосъществена мечта“. Благодаря на фотографа за прекрасните снимки и описание на преживяванията , с което ни направи съпричастни към това невероятно място.

  11. Тони казва:

    Фантастични снимки! Благодаря!

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.