Една звездна нощ

Дойде зимата и реших, че е крайно време да отида на открито за една нощ.

Избрах Седемте Рилски езера поради няколко причини. Исках да е близо до София, да няма много ходене и да има наблизо хижа. Близостта на хижата до мястото за бивакуване  беше моят вариант за отстъпление, тъй като идеята на цялата тази разходка бе да снимам и да изпробвам новото ми зимно оборудване – палатка и спални чували.  В случай, че студът бе станал нетърпим исках да имам сигурно и топло място за нощувка.

Още с тръгването допуснах грешка и не си разпределих добре времето. Оказа се, че трябва да взема много бързо разстояние от новата хижа до старата и по-точно езерото Близнака, където исках да опъна палатката.

Още от снимките на лифта се вижда падащото слънце зад високите хребети на Рила, в този момент разбрах, че ходенето ще трябва да е много бързо, освен ако не искам да опъвам палатката в пълен мрак.

За съжаление предположението ми се оказа вярно – залезът ме хвана неподготвен, както за снимане, така и за бивакуване.

С падането на нощта температурата драстично се понижи, което направи опъването на палатката неприятна манипулация за измръзналите ми пръсти.

Трябваше да изчакам да стане тъмно и да изгреят звездите, затова уплътних времето с вечеря. Още нещо, което исках да изпробвам бе котлончето на газ, благодарение на което успях да си сготвя супа и месо.

Бях насочил апарата към Харамията, които се извисява над замръзналото езеро.

Малко над час и след 150 снимки звездите направиха своята пътека.

Към полунощ луната се показа над билото и стана същински ден. Прогнозата показваше осветеност на луната 69 %, което в съчетание със снежната покривка правеше челника напълно ненужен.

Никога не съм вярвал, че луната може да свети толкова силно, че да остави такава сянка…

След тази фотосесия се прибрах на топло в чувала. Към 05.00ч. часовникът показа -6 в палатката.

Много хора ме питаха как се спи на толкова студено? Ето как…

За съжаление изгрев нямаше, но той бе компенсиран от показването на слънцето над билото и огряването на палатката. В този миг стана топло и уютно, а това бе гледката от „леглото“

След един топъл чай за закуска стегнах багажа убеден, че при следващото пълнолуние отново ще спя под звездите.

 

2 коментара to “Една звездна нощ”

  1. Милена Иванова казва:

    Изключително се впечатлих от вашия пътепис и снимките ви!Поздравления!Истински поздравления!Съчетание между познания за природа, фотография и любимата ми планина.Много съм впечатлена от вашите снимки,много!!Желая ви успехи,още много преживявания!Прекрасни сте!!!!

  2. Mima казва:

    Prekrasni snimki i spodeleni preziviavania , pozdravlenia !!!

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.