Сред дивата пустош

Първият път, когато видях няколко снимки на тези прекрасни животни във Фейсбук, веднага разбрах, че от това може да излезе страхотен материал.

Това, което не предполагах бе, че снимането на тези кучета ще е гарнирано с невероятни емоции и запознанство с прекрасни хора и два дни сред природата.

Ето как започва всичко – в колата се качват шест хъскита… и те се качват навсякъде, по главата, по таблото и където общо взето си пожелаят.

Животните са превъзбудени, защото прекрасно знаят какво им предстои.

И така запознайте се с Норт, Чара, Мая, Мос, Чинук, Айс и разбира се диригентът на този северен оркестър – Божидар.

След 30 минути с колата стигнахме малко преди х. Кумата. Свалихме шейната и впрегнахме кучетата, аз седнах в нея, а Божидар остана прав, за да я управлява.

Оказа се, че общото ни тегло от почти 180 килограма и стръмният път до хижата не представляваха никакво затруднение за тези тренирани кучета.

Стигнахме до равен терен с добре фирнован сняг и веднага разбрах, че тук ще е истинското снимане.

Тези кучета са истински куршуми, наберат ли един път скорост по равното, нямат спиране…

Този тип снимки са истинско техническо предизвикателство. Ползвах 70-200мм , следящ автофокус и серийна снимка. Проблемът идва от невероятната скорост, с която тези кучета се приближават  към апарата ми и изключително плиткия фокус на телеобектива.

След повече от час снимане в тази бяла пустош реших, че е време да вляза още повече в екшъна и смених телеобектива с широкоъгълния 16-35мм.

Всеки, които е снимал с такъв обектив разбира, че за да стане този кадър, кучето вече е стъпило върху мен с предните си крака.

По време на една от кратките ни почивки, кучетата чуха някакво животно в гората. Много ми е трудно да опиша какво бе чувството, когато тези шест кучета започнаха да вият като вълци…

Няма как да минем и без задължителните селфита.

Така приключи този снимачен ден, но се каза, че има сериозна причина да се върнем отново, съпругата на Божидар Нели я нямаше с нас, а без нея не може.

Тук обаче се оказа, че препятствията пред нас ще са много по-големи. Предния ден бе паднал повече от 50 см нов сняг и никой не бе минавал преди нас по пътеките. Бяхме с две шейни и кучетата бяха разпределени по следния начин – четири на едната с Божидар и аз на ски и две на шейната на Нели. Е да ама не, както се казва. След кратко време кучетата затънаха до шия в пресния сняг и просто отказваха да вървят, а за теглене на шейните и дума не можеше да става.

Трябваше да се предприемат отчаяни мерки. Оставихме едната шейна и впрегнахме всички в другата, и под всички имам предвид не само кучетата. Аз бях със алпийската ми седалка и се закачих най-отпред, за да дърпам и пробивам пъртина в дълбокия сняг пред кучетата,  докато Божидар помагаше с бутане на шейната отзад.

Много бързо се убедих в едно, че в половин метър сняг, със скиорски обувки, по стръмна пътека и привързан за впряга, води до  дооооста ускорен пулс и много бавно темпо.

Но фотографията изисква жертви и отдаденост. С много усилия успяхме да пробием път и да обърнем впряга, за да може да снимаме в обратна посока.

Искам да благодаря специално на Божидар и прекрасната му съпруга Нели, които ми подариха два невероятни дни сред природата с тези страхотни животни.

 

П.С. Още снимки може да видите и харесате на Фейсбук страницата ми: Vitan Vitanov Photography

 

2 коментара to “Сред дивата пустош”

  1. Нели казва:

    Чудесни снимки !!Изпитах истинско удоволствие докато ги разглеждах !А най-хубавото бе че има и коментар който много добре допълва снимките !!Благодаря !

  2. Mima казва:

    Prekrasni snimki i SUPER ZABAVNO opisano prezivljavane ! Vse edno biah tam :-) ! A haskito, s dvete po cviat razlichni ochi , e strahotno – ili na men mi triabvat ochilca ;-) Vsichko e unikalno, blagodaria !!!

Коментирай

Всички снимки и материали на този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на автора е незаконно.
© 2008 - 2012 Витан Витанов.